Брегът е малък като нота,
а тялото ти краткотрайно
върху плещите му изопнато
е сякаш риболовна мрежа
за смешните му малки тайни.
Усещаш мириса на диво,
загубваш ме като начало.
Дали „рапан” е нещо живо
или от магмата остатък
е архаично грозно тяло?
Дали?…О, богове, но ето –
чудовищните миди хрускат.
Стаило клисав дъх морето
с умрели нимфи и горгони
брега то бърза да напуска.
Тя идва като нощен кораб.
Забива котва в плитчините,
на палубата няма хора,
но мъртвите тела събира,
оплита куки във косите.
АБСАНС НА РАЗУМА 
Не е толкова трудно – уловени отражения от два паралелни свята, който и Вие също добре умеете да пресъздавате… с думи.
И писател, но и поет?
🙂
Ехти викът на Луната,
нарушил на звездите покоя.
Ехти с могъща буря водата,
раздрана от на вятъра воя.
Ехти зовът на съдбата,
отнесъл като стихия един беден моряк.
Ехти и викът на вълната,
разбила се с грохот във каменен бряг.
Шепти сега гласът на тъгата,
преплела се в ехо над смълчаните вече вълни.
Ехти там само плачът на жената,
безумно зовяща своя изчезнал в морето любим…