ХІ. ПРИНЦИПЪТ НА ОГЛЕДАЛОТО „БА ГУА“

25 03 2016

 

 

04.22 часа сидерално време, югозапад,земя, съпътстващи: запад – метал

През летата готварницата носеше горчиви сухи миризми и повеи. През есента нагарчаше също, но понеже рафтовете и тезгясите бяха отрупани със сладки, презрели плодове. Много от тях оставаха неизядени и гниеха с дни, а друзофилите кръжаха наоколо и пречеха на ежедневните занимания на готвачката. Най-вкусните миризми бяха пречупени през ръчното огледало Ба-гуа* на Горчива луна – тя го завързваше на дълга връв и го провесваше от центъра на тавана към пода. Огледалото се въртеше и улавяше слънчевите проблясъци през деня, а през нощта излъчваше сладостни плодови миризми, които вкупом мажеха неслучилите се още вкусове по небцата на гладниците из къщата, тъй щото на другия ден гладниците нахълтваха в готварницата, подмамени от изпитаните в просъница миризми.

– Надявам се есента да утоли страстите, претъпвайки стомасите с изобилие! Надявам се огледалото ми да пресити ъглите и да изгони пустотата от тях! – баеше Горчива луна.

Стара майка Горчива луна имаше рожден ден през ранната есен, в деня на заплодената мандаринова патица. Самата тя започваше в този ден да се чувства като презрял плод – духът й натежаваше удвоен, енергията й се степваше около главата и пояса й тъй, че изглеждаше за хората понапълняла, натежала и леко отнесена, също като бременна първескиня.

В същото време мъдростта й придобиваше загладен образ, очите й леко изкривяваха фокуса си и тя започваше да се взира късогледо в предметите и хората. Човек можеше да предположи, че наистина гръбнакът й е изместил центъра на тежестта под кръста й. Понякога изпускаше непохватно бъркалката, с която мажеше плодово пюре в някоя бакърена купа, но вместо ядовито да пустоса, тя се усмихваше и погалваше с длан въображаемия плод в корема си, а семките в плодовото пюре в този момент покълваха и допринасяха хрупкав нюанс за ядящия го.

Обикновеното пюре се прави от попарени ябълки, дюли и шафран. Понякога поради мнимото си есенно късогледство Горчива луна изтърваше зрънца мак или семена от съсънка и ефектът от това приличаше на истински рожден ден – всички гладници в къщата започваха да халюцинират предрожденните си мъки. Опасна бе играта с продуктите в тази готварница. Опасна, но и често весела.

През ранната есен аз вече съм стар и трудно подвижен паяк. Времената тежат и лепнат като сладко от мандарини върху косматите ми осем крака. Паяжината ми е прелюбодейка – лъстиво привлича мухите, а после пренебрежително ги гони като стара госпожица. Неумението ми да стигна навреме до уловената муха се превръща от случаен неуспех в редовна старческа немощ. Ако паяците можеха да побеляват, ранната есен за мен беше момента да бъда белокос.

В рождествения за Горчива луна ден в готварницата влезе Горещ-поглед-за-двама – малката дъщеря на господарката Падащо листо. Отдавна не бе идвала, косите й бяха израсли до сгъвките на прасците й, ръцете й бяха станали по-нежни, а очите й – по-тъжни. Страдаше от неизлечими видения тъй, че постепенно близките й се отдръпнаха, рядко разговаряха с нея – само при нужда и дори гълъбите в гълъбарника, които бяха нейни любимци, напълно оплешивяха от сухи повеи откъм пророческите й сънища – денем кълвяха просо, ечемик и блатни кълнове, летяха високо и зачеваха в полет, а нощем повръщаха изяденото, скубеха перата си и помятаха яйцата си на запъртъци.

Седна отново Горещ-поглед-за-двама както някога на двукракото столче и подпря с гръб скрина в югозападния дял на готварницата, понеже инак рискуваше да се търкулне на пода. А столчето, както се знае е примерното наказание наужким, когато Стара майка трябваше да цери сънищата й. Полуклечеше малката дъщеря на господарката и глухо плачеше.

– Сънувах – рече тя – дълбоките води на незнайна широка река. Река отвъд хоризонта, през два континента в третия. Река, която влече духовете на умрелите от запад на изток за да се преродят. Около нея има гъста гора, а над нея всеки ден по обед дъжд къпе короните на вековните дървета. Свършекът на реката е наизток в океана и току до устието сънувах непознат град, магически, в който странни хора живеят. От дърветата наоколо добиват лепкава мъзга, която служи за направата на безброй предмети, а един мъж седи в интересна пивница на високо столче и чака някаква жена с Ци в индиго, кристал и пурпур. От кой бог ни е даден взорът, майко? На кой бог да се моля за заслепение? – плачеше Горещ-поглед-за-двама.

Горчива луна обгръща с малките си бели ръце лицето на девойката и я поглежда в очите, а очите на момата са смолисти пепелища – бедняци и уличници гребат пепел от там и посипват главите си. След туй готвачката се отделя от момичето и се приближава до провесеното от тавана Ба-гуа. Разсеяна е като всяка мнима бременна и разсеяно погалва лъчезарието на огледалото. То се завърта плахо около оста си – връвта, и слънчеви зайчета се премятат из готварницата. Няколко лъча ослепяват старческите ми зеници.

После понечва да успокои бедното създание, комуто е дадено да разбира за знайното и незнайното по неведоми канали:

– Мила дъще, недей плака, – галеше я Горчива луна – хапни си сусамени гевречета, сусамените зрънца по тях са сълзите на истината, която винаги засяда между зъбите и човърка съвестта на човека. Сусамът изглежда ни напомня за онова, което искаме да забравим, дълбоко да зарием, но в същото време е…

– Стига! – внезапно изкрещява Горещ-поглед-за-двама, както си е приседнала на двукракото столче, облегнала гръб на югозападния скрин. – Стига си баламосвала бедната ми душа! Очите ми виждат призраци и скитници в други времена, виждам истината за времето и пространството, а ти ми говориш за сусамените зрънца и съвестта ми.

После ненадейно скоква и се втурва към мнимо бременната готвачка. Двукракото столче се катурва на пода.

– Ето и сега виждам теб! Вътре в теб виждам! Нима не разбираш, че Ци на онази жена, оцветена в индиго е същата като твоята Ци? Нима не разбираш какво ти казвам? Виждам плодът ти в утробата, Стара майко, но не се чудя на зачатието ти! Виждам как се е получило – тъкмо през сезона на суховеите преди пет луни и зная за сребърен тигър, проникнал те по онова време. Сомнамбул си любила, докато сомнамбул си била и сега кълниш небивал плод, неистински, който нивга няма да родиш. Хората нямат очи за тия работи. Хората никога няма да разберат, че в утробата си износила времето – собственото си бъдеще носиш, ала аз виждам!

След този изблик царствената госпожица се успокоява и обръща гръб на приятелката ми. Потегля към южния прозорец и зашеметено поглежда навън – взорът й търси упование далеч на югозапад, където се намира Павилионът на мандариновите патици. Около този павилион растат бугенвилии и камъш – зад него е малкото изкуствено езерце, което господарят на дома поръча някога. Духом в Павилиона, ала телом в готварницата, момата продължава по-спокойно:

– Виж какво, Горчива луна! Стълкновението ни бе неизбежно – ти виждаш, но и аз виждам…Искам да се помирим някога! В този живот съм само приносител на прокоби и лоши съновидения. В друг живот ще бъда твой лечител, ще те лекувам със сребърни игли, които ще забивам около пъпа ти като три луни и ще наблюдавам Ци как се омотава около опашната ти кост. После ще те срещна с онзи мъж от съня ми, който чака някъде в бъдещето жената с Ци, обагрена в кристал, пурпур и индиго. Днешната омраза, ще превърна в бъдещата си любов – карма е. Ала моля те, моля те – приготви ми горчиво питие за бързо отпътуване от сегашното действие и по-бързо влетяване в бъдещето. Нека имат свършек мъките ми днес!

Накрая Горещ-поглед-за-двама се разплаква кротко и съжалително, от очите й бликат струите на онази сънувана западна река през три континента, а устието на сълзите й потъва в океана на мъката й.

Мнимо бременната Горчива луна никак не се разстрои от нетемперирания изблик на момичето. Напротив – вместо ядовито да пустоса, тя се усмихна, погали с длан въображаемия плод в корема си, после доближи наюг момата и отвори дланите й. Държеше бакърената купа с обикновеното плодово пюре. Гребна с бъркалката от плодовото пюре и я поднесе към устата на девойката.

– Близни, дъще! Близни и си поплачи! Утре есента ще скърши краката си пред прага на къщата ни. Утре нов сън ще покълне в утробите ни. Духовете си знаят работата. Чувала ли си за груповия дух? Слушай…

(Драгоценно писмо
от Началника на Кралската обсерватория

до Пеи Ксиу – кралски картограф
Императорското бюро по картографиране на Западния край на империята.

Тук

Ваша Милост,

Благодаим за пожеланията за правилен стоеж в благоприятна за Нашето дълголетие посока!

Истината е, че няма как да се срещнем, понеже телесното Ни одеяние Ни напусна скоротечно и безусловно, ала контактът няма да бъде преустановен (както го доказва и настоящото Наше послание), въпреки дребните пречки, случващи се напоследък – съществуват различни фактори извън Вашата и Нашата воля, станали Ви известни, фактори с произход не от нашето измерение и време, но пък какво толкова, нали вярваме в силите и възможностите си? Очевидно намесата в хода на историята на Поднебесното царство е твърде важна за тези фактори, които и да са те! Прочее, ще продължаваме с Вас нататък нашето важно начинание, защото законите на право пропоционалното и обратно пропорционалното време го изискват.

Радвам се на успеха, постигнат от Вас и Вашия екип от сътрудници в изследването на зелените дракони и сребърните тигри – климатичните и геоложките феномени в онази част на Империята. Надявам се когато получавате настоящото писмо да сте достигнали напредък и по отношение на останалия свят!

Интересно ми е да разбера повече относно пресекателната точка на именованата от Вас мислена линия «меридиан» със съществуващата линия-енергиен поток на около 17 000 километра западно от Поднебесното царство. Въпросът ми не е случаен, защото напоследък се забелязват неформални звездопади в онази част на Земната сфера с типични светлинни лъчения, наподобяващи фойерверки. В същото време се наблюдават непровокирани землетръси, оформящи един зрачен дълбок каньон на северозапад. Голяма част от местните туземци там са достигнали под енергийното влияние на тези явления открития, нетипични за времето си и географското си положение. Твърде бързо се развива цивилизацията при въпросните туземци, но за съжаление, без да се наблюдава паралелен напредък в развитието на енергийната им парадигма.

Това означава, драги ми землеустроителю, че според изчисленията Ни по формулата на Гуо Шоуджинг – Паяка (пожелавам му да бъде възнаграден с три поредни прераждания в звезден изследовател) канавата на битието ще бъде пропукана точно в 11.45 според Единното централно време, което предпочитате да назовавате Сидерално за яснота и леснина, и в процепа ще се анихилират няколко поколения аватари** от нашия Еволюционен пояс – несравнимо бедствие, по-голямо дори от разтварянето на Съчуанския пролом, който ще се случи след четири века и който неразумно бе провокиран от онова атландско недоразумение.

Много Ни се ще да пренасочим груповия дух ”Будхи”, ръководещ някой животински вид по начин такъв, че да започне да ръководи отвътре това заблудено западно туземско племе. Ще се наложи настройка на „Будхи” така, че да съответства на еволюционните парадигми. Струва ми се, че подходящ в този случай може да бъде както груповия дух на речните делфини, наречени иния, така и „Будхи” на ягуарите. Бихме предложили първоначално да бъдат застъпени като тотеми, но считам, че е твърде бавен процесът и по-безопасно е да побързаме, приятелю. Ето защо Ви предлагаме една бърза деволюция в човешките тела, населяващи въпросните западни селения.

Като имате предвид горните ми предположения и наставления, в никой случай не трябва да допускате, че омаловажаваме настоящите Ви занимания – строежът на енергийни помпи за така необходимите Ни сондажи за изследване на бъдещето. Щом Гуо Шоуджинг – Паякът твърди, че е възможно да се предвиди землетръс с възникване на нови речни корита в най-високата планинска верига на континента или да се предположи засилване на метеоритния дъжд през лятото над северните части на Империята, по посока на границите с дивите племена на монголите, което да изпепели жизнената енергия на поне тридесет хиляди новородени, то ние сме склонни да се доверим. Но, молим Ви, приятелю, обърнете внимание и на поставения текущ проблем. Вярно– да се намали раждаемостта на враговете ни в обозримо бъдеще, стига да съумеем да поставим земната сонда тъкмо в точката на пресичане на тези мислени линии, по които тече така търсената от нас енергия и тъкмо по времето, когато е необходимо, за да се случи всичко това, е велико откритие. Но считам, че над Еволюционния ни пояс е възникнала опасност, която се нуждае от своевременни и бързи действия!

И, да – не се колебайте ако се наложи да се изкривяват енергийните токове по земната кора в онези западни пепелища! По-добре едно човешко племе – жертва на еднократна деволюция, отколкото поколения Човечества да станат жертва в името на безброй последващи революции – следствие от изпреварил развитието си разум!

Желаем Ви крепко здраве (за миг не сме се колебали, че ще стиснем с Вас ръцете си насън). Ясен Ни е съновният Ви образ, драги ми господине – ще Ви познаем отново без усилие благодарение на душевната си благоразположеност, ще се усмихнете накриво, орловият Ви нос ще хвърли сянка върху брадичката, а в очите Ви ще се обтегнат изкусни жилки и ще си дадем сметка, че си имаме работа с хазартен тип.

Добри навици и ясни сънища: Началник на Кралската обсерватория
Светец Сидхардха Готама На Пали Будха….»

Събуждайки се, си давам ясна сметка колко пътища сме извървяли в съществуването си и съм нещастен, понеже съм се случил паяк тъкмо в сегашната си инкарнация. Пътищата са останали само велик спомен за това какви са начертанията пред нас и постепенно, излизайки от съня ги забравяме. Пътищата…

Докато се отърсвам от сънищата си дочувам продължението на гласа й. Горчива луна не е спряла да нарежда в деня на оплодената мандаринова патица – рожденния й ден:

– Някога хората били стадо, също както ятото на патиците. И нямали сме вътреживеещ дух в телата ни, а имало е един сборен дух, напътстващ ни отвън. Съзнанието ни било замъглено, дори бих казала сякаш хората живеели в сън и се оставяли на този дух да ръководи действията им, постъпките им и дори желанията им. Той подтиквал брачната двойка на мъжа и жената в деня на бракосъчетание да отпътуват надалеч, диктувал пътя им, съвпадащ с пътя на залязващата пълна луна и понеже близо било до древната реч на хората – нарекли това брачно пътуване меден месец, поради медената пълна луна, обратно на горчивите пълнолуния, които впоследствие съпътствали брачната двойка до смъртта им.

Да! Този обединяващ хората дух диктувал кога да се съвкупят за да добият поколение и да не се изличи расата им, но го правел веднъж годишно; така, както дваж годишно птичите ята се строяват в клинове и пресичат небесния океан, отлитайки на юг, следвайки енергийните посоки, а после в обратната половина на годината, напролет, отново събрани в птичи клинове, ятата да се завърнат с оплодени женски, които да снесат яйцата си.

Духът на групата, живеещ извън човека, обаче, бил принуден по стечение на обстоятелствата да влезе вътре в него. И така, всеки човек от това злощастно човечество получил по един затворник в тялото си. Затворникът объркал енергийните потоци, течащи по кората на земята, объркал посоките, в които времето течало – ту назапад към миналото, ту на изток към бъдещето. И вътреживеещите духове, наречени от този момент човеци загубили сетивата си, сетивата им останали затворени в черупките на телата им. Започнали да бракосъчетават по всяко време и заплождали по всяко време. Така вместо веднъж в годината меден месец, получили многобройни горчиви полумесеци.

Изведнъж Ба-гуа безшумно се завърта на конеца си и улавя последния слънчев лъч, и го хвърля връз челото на девойката, току в точката в корена на носа й. А аз дебна кога бакърената купа с плодово пюре ще бъде положена върху тезгяха – ще се спусна по фина нишка, тъкана премерено за случая и ще се окъпя в медена луна. За спомняне на пътища. И чувам:

-…Близни, дъще, от плодовото пюре! Смучи дълго маковите семена и тези от съсънка из него и си поплачи! Не страдай, дъще, че вътреживеещият в теб затворник се е пробудил отново! Остави тази мъка на другите…

_______________________________________________________________________

* Ба-гуа – осмоъгълно огледало, повърхността му може да бъде вдлъбната или изпъкнала сфера, в зависимост от търсения ефект

** Аватар – (в индуизма), име на различните инкарнации (въплъщения) на боговете. Прен. метаморфоза, трансформация. Най-често понятието се свързва с въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи. Божеството се инкарнира в света през различните епохи от неговото съществуване, за да представи на човечеството определени нравствени и религиозни модели, примери за подражание и образци на религиозния култ.

Реклами

Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: