О Ч И

14 10 2012

Добре дошла, любима ми приятелко!

Нямаше ме дълго и реших, че днес е моментът да те поканя на чай! Последното ми пътуване беше пространно, но там, от където се завърнах имаше много чай – зелен, бергамотов, лимонов, с мускус и бели мастикови зърна. Пътуването ми не беше свързано с нещо красиво. Пътуването ми беше просто лутане между сегашното „ела!“ и утрешното „отивай си!“

В Маастрихт времето е шантаво. И хората са шантави. Подай ми, моля те, лъжичка от първото чекмедже в ляво! Благодаря! Как го пиеш, че съм забравила – с много захар или изобщо без? Усмихваш ли се?

Там хората и времето, като шарените котки под терасите им бяха. Шарени очи имат и шарено се смеят. Една сервитьорка се разпя докато почистваше масите, през туй време допивах следобедното си кафе и четях „Volskrant“. Всъщност нищо не разбирах от вестника, аз холандски не чета. Но пък кафето ми беше по-африканско, съвсем колониално. Отвън птиците връхлитаха вятъря и се опъваха като хвърчила, момичетата се спъваха във високите си токчета, а после възсядаха очуканите си велосибеди. Цял живот ще се чудя защо в такава богата страна хората карат очукани велосипеди? И защо жените им карат велосипедите си на високи обувки?

Днес времето вътре в мен има очи. Утре ще бъда късогледа. Вчера в Маастрихт виждах надалеч –  хората там са планини, драга, на пук на равната им земя! Иска ми се да ги беше видяла – мъжете им са рицари от главата до петите, удрят шпори в асфалтовите алеи, коравите яки на ризите им прежулват червендалестите им вратове, ала не роптаят. Свикнали са с колосания си живот и металната походка. Рицари! И селяни, с най-прекрасните марули на света!

Смееш ли се? Внимавай, чаят ти се разлива до устието на река Амбиока! Ще удавиш рибите в смеха си! Мъчно ми бе за теб, скъпа! Хубаво е, че намина днес! Да ти разкажа случката си с доктора, искаш ли? Щеш не щеш, ще ме слушаш, нали на гости си дошла, нали тук си събула полуистините си и си влязла чисто гола, сега ще търпиш всичката истина, която си чакала!

Претърпях леко крушение по вина на Великия Бог на юпитата – Компютъра. Размазах поглед и се наложи да отида на лекар. А техните лекари, мила ми другарке, са същите като нашите лекари, вежливи и всезнаещи. Онзи, при когото се озовах ухаеше на току що свалено пране от простора. Мислех си – сигурно жена му до преди половин час го е гладила, след това го е целунала мимоходом и е помахала след него. А после е отишла на пазар.

Този мил човек отгатна:

– Уморени очи имате – каза ми – уморени не от живота, а от Великия Мастър ваш насъщен – компютърът.

След това ме подложи на какви ли не измервания и изследвания. Накрая се облегна на лакет, а с пръстите на другата ръка уж случайно ме докосна в страни по ребрата ми и рече:

– Имате хубави очи, госпожице! Едното по-светло от другото. Ала лявото е по-бързо от дясното, драга, и лявото долавя по-ярко цветовете, а дясното се къпе в разложена седемцветна светлина. Лявото Ви око е с диагноза остър астигматизъм, а дясното – леко далекогледство. Двете заедно виждат прекрасно. Ала зашепим ли едното, то другото страда. Интересен феномен, а знаете ли, че за последните петнадесет години от практиката ми Вие сте едва втория такъв случай? Странно виждане и интересен поглед върху света имате! Случайно виждате ли птиците с панделки?

…Не, само хората като паднали ангели! Ето така, скъпа моя, се разделих с убеждението си, че шантавите ми идеи идели отвътре ми! Те били извън мен, навирали се в очите ми. Скачат и плуват като русалки под клепките ми. Аз си мисля, че са  оптиката на душата ми, те били разноочие по диагноза.

В самолета на връщане ми стана някак неудобно, тъй като шоколадовото на негъра, седящ до мен избледня след час, той се усмихна и не видях просто човек, а истински захарен ангел, липсваха само ръцете на дете, което да го държи и да го ближе, докато се стопи…

Смееш се отново… Не внимаваш, чаят ти вече се разля до устието на река Амбиока и май удавила си рибите в смеха си! Радвам се за тебе, скъпа! Хубаво е, че намина днес! Сбогом, утре слагам чисто нови очила и ще забърша огледалото – образът ти някак си се слива с небето…

Реклами

Действия

Information

9 коментара

17 10 2012
Ели Хрусанова

Здравей, Ди! Благодаря, за чая! Заслужаваше си!! Усмихнат ден!:)

17 10 2012
doriana

Здравей, Ели!

15 10 2012
Анонимен

и аз благодаря, за чая и за намигането ;))

14 10 2012
kalin8

Привет, Ди!
Б.

14 10 2012
Doriana

Хей, здравей! Напоследък не се засичаме често!

14 10 2012
theotot

само не променяй магията на приготвяне на чая!:)

14 10 2012
Doriana

Няма!
:))))

14 10 2012
gost

🙂

14 10 2012
doriana

Ами, здрасти, гост!
🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: