ПЕТЛЕТО ДИК

11 12 2010

 

Гледаш се в огледалото и не вярваш колко си остаряла. Ей тия коси бяха кестеняви, сега имат сребристи нишки. Обичаш да ги решиш всяка вечер преди лягане – по четиридесет пъти напред и четиридесет пъти назад. Зловещ ритуал за спиране на времето сякаш. Взираш се в очите си – зачервени от търкане, току-що си махнала грима с памучен тампон, напоен с крем. Какво можем да направим за очите, какво – питаш се. Нищо! Нищо не можеш да направиш – и очите ти са остарели, толкова са привикнали да бъдат красиви, че са остарели от красота. Красиви ли? Няма такова нещо – очи като очи, никой не е забелязвал нищо особено в тях. Дори че едното е зеленикаво, а другото – топло кафяво. Иначе щеше да знаеш, нали? Поне някой щеше да ти е казвал „В очите ти плува моята страст”!

Усещаш лекичко боцкане от едната страна на дясната гърда. Толкова е незначително, че отново не му обръщаш внимание. Нали лекарите бяха казали, че било уж някога от кърменето – запушило се някъде каналче и си останала с болката. Да те пощипва отвреме навреме като похотливец. Сещаш ли се за петлето Дик?
х х х
Дик стоеше вдървен пред ксерокса и псуваше наум. Скапаният тонер пак е свършил. В началото Дик беше момчето-житен бегач. Момче за всичко – от правенето и носенето на кафе, до безкрайното ксерокопиране в бокса. Постепенно, започна да му възлагаш смислени задачи, а Дик проявяваше невероятната храброст на начинаещия и се блъскаше до късна доба в решаването им, макар задачата да представляваше съставянето на проста покана към някой длъжник.

Отвреме-навреме му подхвърляш по някоя троха – усмихваш му се, навеждаш се над него, да те помирише, да те поиска. Така по-лесно го юркаш и той не ти се сърди. Сега Дик псуваше наум и ти отново трябваше да му хвърляш трошици. Приближи се и се отърка у него, колкото да се навре парфюмът ти в ноздрите му. Дик отстъпи от ксерокса, остави на теб да се оправяш.

– Хей, Дики! Кога ще изхвърлиш пълната кофа с дъжд? – му викаш.
– Каква кофа…и дъжд? – пита Дик объркан.
– Тоя дето ти е на бедното детско сърчице и се излива на лицето ти! – хилиш се, спасяваш дечкото от объркването му. Всички деца имат нужда от подкрепа.

х х х

Като казах похотливец и ти се присети за онова недоносче отпреди много, много години, с което се разминахте на улицата и те ощипа болезнено по едната гърда. Не си спомняш коя, може и същата тая да е, която лекарите казват, че твоите бебета са изсукали до дъно и само една болка са оставили. Та тогава, когато се размина с онзи на улицата и той те ощипа зверски, ти се почувства ужасно. Не толкова от болката, колкото от унижение – почувства се мръсница с големи гърди, която е създадена да служи само за да я щипят разни с надървени пишки. Много гадно ти стана, нали? Помниш! Вероятно затова днес преди да посегнат, ти първа оголваш зъби. Както правиш обичайно с Дики.

Остави четката за коса настрани и пак погледни в огледалото – нищо ново! Нищо ново, миличка, няма да откриеш там! Все същите вехти новини. На тоалетката ти стоят наредени всичките ти тежкарски женски пособия, сякаш отлежавали с години пунктоации и епитети. Твоят мъж хърка тихичко в леглото. Отдавна е заспал. Ето, че ти е умилително. Стани и придърпай завивката му!

х х х

После момчето направи невъзможното да избяга от теб. Винаги бягаше, защото ти си по-умната, по-голямата и по-тежката. Ти си Дама Пика, а той е петлето Дики, висок като статуя и с глас, който произвежда неособено впечатлителна модерация от звуци.

– Хей, Дики! Харесвам те, защото знаеш кога да слушаш и кога да не слушаш! – му казваш мило.
– Ъ?
– Мамка му, Дики! Защо нищо не разбираш от тия работи?
– Ти си ми шеф, Ди! Какво искаш от мен, остави ме на мира!

Няма значение, малък! Ще порастнеш и ще разбереш! Това ли си помисли, Ди? А може и никога да не стане това, нали си Дама Пика и си зловеща, а зловещото не може да бъде усвоено, а само атакувано по надлежния ред!

х х х

Не помниш как беше точно като беше на двадесет и три, но си сигурна, че в никакъв случай не е било както е сега. Поглеждаш отново спящото тяло в леглото. С него бяхте точно на двадесет и три, нали? Сега на колко сте – на тридесет, на четиридесет? Не, че е от значение. Нали разбра, че за теб вече нищо не е от значение. Я, да видим какво има в огледалото, искаш ли? Хей, Ди, не си съвсем за изхвърляне! Нищо, че и сега никой не ти казва „В очите ти плува моята страст”! Може би само да си го мисли? Поглеждаш го този някой отново – може би си го мисли насън, а? Глупости!

На двадесет и три ти беше просто инструмент. Сега си „Боркенхаген“ или „Страдивариус“. На такива скъпи и изящни инструменти могат да свирят само истински виртуози. Които свирят с възхищение. Без значение дали свири някой предкласик или ранния Дизи Гилеспи… Не винаги и не всякога. Не на всяка цена. Просто свирят. Мъжът ти Дизи Гилеспи ли е? А, Ди?

х х х

Питаш се защо проследи Дик до колата му. Много има още въпроси да си задаваш. Понеже си минала възрастта за свалки и ти е неудобно в кожата на кучката, затова го направи тайно – да го наблюдаваш в момент, когато Дики мисли, че е интимен. Момичето му видя ли? И тя като него на двадесет и три трябва да беше, не повече. Може и по-малко. Какъв е тоя кантар, миличка, който си извадила, защо мериш хората по възрастта им? Мери ги по акъла им, така се прави! Иначе никаква римска вълчица няма да си, а проклета обикновена кучка!

Тъжно ти стана, защото ти напомни, че не си съвсем млада и не можеш да си позволиш никога повече да бъдеш случаен евтин инструмент. А понякога така ти се иска! Само защото на такива евтини неща не им влияе обективната действителност. На един „Страдиварий“ му влияе дори влажността под стъклената витрина…

След това разбра защо Дик се страхуваше от теб. Дойде ти като просветление – внезапно и болезнено, джаста-праста и хайде у казана! Ди, ти вриш в казана отдавна, само, че моментът не беше дошъл да го осъзнаеш. Добре, че взеха петлето на работа при теб, да ти покаже кое-как и да започнеш да плуваш към брега – дърта си, моето момиче, не ставаш вече за тия работи! Няма смисъл да висиш зад колите и да ги шпионираш като ревнива парясница!

х х х

Да се съблечеш пред случаен мъж, означава да се разкриеш напълно. Недей да го правиш, Ди! Никой няма да види прекрасното отвъд увисналите гърди и целулита! В спалнята няма подходящо огледало за външността ти – надзърташ и виждаш само незадоволени страсти, опростено забавно изречение и многоточие в края на реда. Това виждаш. Съпругът ти отдавна не се опитва да те убеждава в противното. Забравил е за човека, да ти кажа. Ползва само жената, оголялата плът и сръчността.

Но иначе човекът си стои, там, отзад, и се усмихва като зад огледало, в което оглеждащият се не знае, че го гледат и му се усмихват…Кола маската ти се е разтекла, Ди! Забравила си я в онова чекмедже най-отдолу. Я, отиди до кофата в кухнята и я изхвърли, тихичко на пръсти отиди. Да не събудиш спящия в леглото. Ти чу ли нещо? Струва ти се, че е птица, която се е блъснала в тъмния ти прозорец? Не?

Не е птица май, може би фантазията ти! Или мъжът ти, мила! Спи с угоена съвест и пръцка под завивките.

х х х

– Дики, много си хубав днес! – песенчица ли пее девойката? Защо ти се струва, че светът се върти в очите й като циганско колело? Хубава е! А ти си жалка! Недей се оглежда сега отвътре, че по-зле ще стане!
– Обичай ме, Дики! Хайде да идем на кино! А после в пиано бара, весело ще бъде! – чурулика малката човекоядка. Е, хайде сега! Не се натъжавай. Стой си там – зад кюшето, зад задницата на паркирания опел и трай. Няма нужда да се излагаш – младежите отиват да се забавляват! Иначе ти какво ще му предложиш на петлето, а? Няма какво! Ей, това щях да ти кажа! Петлето и то няма да види човека зад огледалото – ще си измие зъбите, ще се кокори, но няма да те види. Ще види едни увиснали цици и големи претенции. Вдигай се и си отивай към къщи, Ди! С пръдльото поне не ти тежи целулитния задник.

Светофарът е удобен случай да ги подминеш, да идеш на острещния тротоар, все едно никога не си ги наблюдавала, не си била тук. Времето е случайно хубаво и светлия прахоляк на града блести в косите ти – днес си ги пуснала, хубава си, загадъчна. Направи се, че не ги виждаш! Правилно! Подмини ги!
– Хей, Ди! – подвикна петлето Дик. – Ела с нас! Отиваме на кино, а после в пиано бара! Весело ще бъде!

Какви ти ги говори бедния малчуган? Пак е объркал дрес-кода на ситуациите. Неловко ти стана. Започна да бъркаш в чантата си, все едно си забравила нещо съществено в офиса. Мамка му, защо те закача хлапето, трябваше просто да го подминеш!
– Здравей, Ди! – лъчезарно ти казва малката русалка. – Много ми е разказвано за теб!

Махай се, скъпа, махай се! Иди си у дома! Преглъщай! Браво! Чудесна си! Никой не може като теб да се владее, нали! Усмихна се бавно, свежо, като все едно си пускала хвърчила. Прекрасна усмивка излезе, миличка! Хлапетата вече са я разпознали, знаят за теб! Знаят, че искаш да напуснеш света с достойнство, с танцова стъпка и обвита в цигарен дим. Най- ти отива да си такава!

Тичаш бързо. Трябваше да седнеш пред тоалетката. Потребност някаква, сама не разбираш каква точно. Трябва да се огледаш, трябва да намериш онова малкото хубаво, дето е останало в очите ти. В същите ония очи, зачервени от търкане, не, не защото си махнала грима си. А от какво – ще се запиташ. Как от какво, миличка! Току-що си отстранила от очите любовта с памучен тампон, напоен с крем и комплекси. Какво можем да направим за очите, какво? – питаш се отново. Нищо! Нищо не можеш да направиш, Ди – и очите ти са остарели, толкова са привикнали да бъдат красиви, че са остарели от любов. Любов ли? Няма такова нещо – очи като очи, никой не е забелязвал нищо особено в тях. Дори че едното е зеленикаво, а другото – топло кафяво. Иначе щеше да знаеш, нали? Поне някой щеше да ти е казвал „В очите ти плува моята страст”?…

Реклами

Действия

Information

6 коментара

18 02 2011
ronnieslowhand

Мисля, че това е едно от най-добрите неща, които си писала.

18 02 2011
doriana

Абе, за тебе знам, че го харесваш! Аз предпочитам други мои работи, например „Ръката, която люлее люлката“ или „Горчив шоколад“

20 02 2011
ronnieslowhand

„Ръката, която люлее люлката“ е голям разказ също. Аз оттам почнах да те чета.

14 12 2010
ГФСтоилов

Един от разказите, които ме направиха страстен фен на твоят свят!

14 12 2010
doriana

Здрасти отново! Как я караш, ГФСтоилов?
🙂

15 12 2010
ГФСтоилов

Четейки неща, които ми харесват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: