ЛУНАТА В ОВЕН

27 10 2010

Майка ми е типичен пример за това, как гневът може да промени човек основно и изцяло. Промяната се извърши за някакви си две години и започна, когато баща ми я напусна. Гневът, който бе събирала десетилетия се отприщи. Първоначално нервните й изблици приличаха на спонтанни аборти на съзнанието – ние, децата й просто мълчахме и чакахме бурята да отмине.

С времето промяната ставаше по-дълбока и изменяше картата върху лицето на майка ми, която бръчките образуваха. Вместо тънки речни корита около очите, образувани от ерозията на човешки смях, се появиха дълбоки долини и каньони, изсечени с грубата ръка на гнева.

Наблюдавах я, може би единственото същество, което осъзнаваше задълбочаващата се промяна у майка ми бях аз, за сестра ми – близначката не съм сигурна. Далеч преди да се родим, тя ни е планирала като еманация на чувството й за превъзходство над света. Представяла си е, че тялото й, видоизменено от една бременност, ще разрови най-дълбоките й инстинкти, за да се превърне в истинска жена. Майка ми бе първокласен боец, но майчинството й се оказа илюзия, която съсипа представата й за карирера, дом и сбъднати мечти. Има такива хора. Това са хората с изгряваща луна в овен в хороскопа.

Обичаше ни истински, но обичайки ни страдаше. Гневът помогна да се отрече от нещастието си, което бе приела априори, омъжвайки се.

Луната в овен доведе майка ми до невъзможност да има спокойствие в собстевния си дом. Отдавна се разбра от всички ни, че винаги трябва да очакваме особеностите й да доведат неизбежно до несъответствия в поведението й. След две години гняв тя се оказа лидер, глава на семейство с доминиращ характер, търсейки надмощие там, където това не е необходимо. Твърдях пред нея, че е сгрешила като се е насочила към брак преди да е постигнала ясна представа за нуждите си, както всъщност някога е сторила.

Майка ми направи символично погребение на баща ми, когато бяхме със сестра ми на седемнадесет – на втората година от раздялата им с татко, втората година от възпаляването на гнева й и изсичането на проломите и каньоните върху лицето и сърцето й. Погребението беше като истинско, състоя се в задния двор на къщата ни и представляваше малък тържествен ритуал, сякаш погребвахме куче или хамстер.

– Толкоз му е отредено на мъртвеца да го честваме! – отговори тя, когато сестра ми я попита защо слага кучешки бисквитки в малката ямичка, набедена за гроб.

Беше девети февруари и земята бе скована, склещила корените на тревите и личинките на насекомите в едно. Странно е да наблюдаваш някой, който упорито се опитва да издълбае дупка в пръстта, когато пръстта все още прилича на кремъчна кост. Ноктите й се изпочупиха, лопатата, с която чистехме пепелта от камината се огъна. Накара ни двете със сестра ми да носим кофи с вряла вода, която да изливаме върху мястото, предназначено за гроб, за да се отпусне пръстта. Накрая, съвсем леко отпуснала се, земята прие да не се съпротивлява, а майка ми тихо въздъхна „Благодаря!”.

– Какво ще поставим в гроба? – попита неблагоразумно сестра ми.

– Ще поставим пантофите на баща ви. – отговори жрицата на замръзналите кости.

Луна в овен, освен това във втори дом. Това ще рече, че циклите на имане и нямане се редуват почти непрекъснато. Ще рече, че майка ми измисляше нов модел за печелене на битки над света…

Майка ми заповяда на сестра ми:

– Донеси ги! В гардероба ми са, най-долу!

Една нещастна кадънка изгледа церемонията от високото на спящата зимна дюля. Въртеше главата си ту наляво, ту надясно, вторачвайки съответното око в нас. Човката й представляваше малка лъскава точица, която просветваше отвреме-навреме, отразявайки плахите слънчеви лъчи. Все още беше зима, изглежда птицата бе объркала сезоните.

Сестра ми донесе старите пантофи на баща ми, който се беше запилял по неговите си планове, идеи и стремежи, скъсвайки окончателно всякакви традиции и връзки. Е, ние щяхме също да скъсаме с него. Майка ми издърпа грубо пантофите от ръцете на сестра ми и с театрален жест ги хвърли в „гроба”. Беше гримирана като жрица на пълнолетието или на дълбоката депресия – очите й бяха във въгленово черно (дори заподозрях, че тъкмо въглени е използвала за този грим), устата й стоеше кърваво червена, подобно червило не знаех някога да е ползвала. С погледа й струеше не само гняв, но и гранитна твърдост. Светлина нямаше там, единствено въгленов мрак.

После извади от джоба на пеньоара си една сплескана метална бутилка от ония, които баща ми държеше в джоба на всяко палто и тайно из път си пийваше. Отвори капачката й и изля съдържимото върху пантофите в дупката. Хвърли настрани металната бутилка и започна да рови в джобовете си. Извади бензиновата запалка на стария пияница – баща ми. Запали я – притъмнялото небе на февруари отвори очи и в миг те бяха заслепени.

– Момичета, кажете една молитва за покойния си баща! – нареди луна в овен. Ние със сестра ми се спогледахме, не знаехме молитви. Не ни бяха възпитавали да знаем каквито и да било молитви, възпитаваха ни единствено във философията на Прометей, на героите от Валхала или победителите от войните. Всъщност винаги, когато някога са опитвали да проникнат религиите в нас, е минавало покрай ушите ни.

Луна във втори дом не се отказваше – търсеше бърза печалба:

– Нито една молитва ли не знаете? – после замълча за момент, вдигна очи към небето, но погледът й попадна върху птичката с лъскава човка, кацнала върху дюлята над нас. Докато я разглеждаше унесено, рече:

– Странно, но и аз не се сещам за никоя!

Пламъкът на бензиновата запалка продължаваше да гори в ръцете й. Изглежда металът се беше нажежил, защото внезапно майка ми рязко хвърли горящата запалка в кучешкия гроб. Старите пантофи на татко лумнаха. Луна в овен се опияни от кръвта на умрелия:

– По дяволите да върви и той и перфидните му теории! – това бе изречено заклинателски, а кадънката се изплаши и подхвръкна надалеч от нашето малко вещерско сборище. Сестра ми близначката бе затаила дъх – толкова я беше страх, милата, от луна в овен, че сигурно онази нощ дори беше сънувала нашия страшен ритуал.

Сигурна съм, че точно в този момент баща ми е усетил, че си отива! Сигурна съм! Неговият юпитер се намираше в първи дом – при хубави аспекти се раздаваше, правейки човека щастлив. Имаше прекалено философски ум и експанзивен характер. Но с неговите три лоши аспекта към марс и слънце пиеше много и черният дроб го болеше.

Трите се държахме за ръце и не откъсвахме поглед от пищната клада, която представляваха татковите пантофи – карирани и с понпони отпред. Татковите пантофи се сбръчкаха и карираното им изчезна. Помпоните им представляваха пътеводни светлини към отвъдното. Въгленовото черно от очите на майка ми заструи надалеч – направи ми впечатление, че литналата кадънка не издържа много в полета си и рязко тупна върху замръзналата почва в края на градината.

В този миг телефонът в къщата иззвъня, но никоя от трите ни не се завтече да го вдигне. Звъня дълго и накрая прекъсна, а ние продължавахме да се държим за ръцете. След няколко секунди отново започна звъненето, а сестра ми, която заради разликата ни от пет минути има меркурий в дева и поради това характерът й си остана недоразвит като на дете, не се стърпя и хукна към къщата.

– Не се обаждай! – се опита да я възпре луната в овен, ала толкова лесно не се запира меркурий в дева – палав Питър Пан си беше сестра ми, а луничките й бяха плаващи острови от върха на нос Любопитство до брега на Пясъчната коса. Луна в овен се разгневи и сбърка – плесницата беше за сестра ми, но изплющя върху моята буза.

А после февруари помръкна. Едва след туй разбрахме, че кадънката вероятно не е издържала на студа и е паднала мъртва с отворена човка. Облаците се движеха прекалено бързо, а аз имах чувството, че участвам във филм за готически рицари. Времето не пожали никоя от трите ни.

Сигурна съм, че точно в този момент юпитер в първи дом е усетил, че се слива с плутон! Сигурна съм! Меркурий в дева изскочи от къщата хлипайки, а в ръката си носеше телефонната слушалка със скъсана жица. Протегна я към нас като доказателство пред небесните светила:

– Прегазили са го! Докато е пресичал на пешеходната пътека…

Помпоните на пантофите все още догаряха, пластмасовите нишки в тях свиреха протяжно от огъня. Заваля сняг…

Реклами

Действия

Information

8 коментара

1 11 2010
ГФСтоилов

Великолепие от съчетание на снежност и изпята птича смърт!

1 11 2010
doriana

Здравей отново!
🙂

27 10 2010
Mark

Аха, помня го този разказ. Може да се повторя, но… много е добър.

28 10 2010
doriana

Ами…надявах се да го помниш, Марк! Туй значи, че е запомнящ се! Не ли?

Аз лично не помня с какво го свързвам този разказ, с какви изживявания, понеже всичко в него е пълна измислица, както се сещаш! Но като по прочетох вчера отново и много му се изкефих и си казах: що да не го публикувам в блога си да му се кефят и хората?
:))
Ей, Марк, удоволствие ми прави, че ме четеш, нали знаеш?

27 10 2010
калина

ъ ?!:/ сори, не знам как се получи тази мистификация с двата коментара.. резни го единия, стига да може … 🙂

28 10 2010
doriana

Споко, вече е оправено! хъхъх!
:))))))))

27 10 2010
калина

Дори, страхотен текст. Страшно ти се кефя на енергията, с която пишеш… и особено на характерните психологически образи и нестандартния ти подход.
Готино, много готино въображение!
Пак ще се повторя чета те с удоволствие, всеки път *

Калина

28 10 2010
doriana

Аз пък се радвам, че ти е харесало!
🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: