АМЕРИКАНСКА ГОТИКА

5 10 2010

– Пусни ме! – изкрещя тя и се отскубна като заек из ръцете му. Той я подгони, но не успя да я хване. Пред погледа му се изпречи някаква ваза. Грабна я. В този момент Монти се извърна с лице към него за да прецени успяла ли е, а Ру това чакаше – запрати я в лицето й. Вазата я тресна по челото. Чу се рязък звук на счупено. Монти се свлече на пода като дрипа. Изпърха с очи и после припадна. От челото й се стече тънка струйка кръв.

Ру я разсъблече. Направо разпра дънките й и ризата й, на която беше избродирана емблемата на закусвалнята, където беше сервитьорка. После я изнасили. Уж не бързаше, но всъщност му се стори, че светкавично извършва действията си, като внезапно просветление. Толкова му беше хубаво, че сърцето му лупаше като по време на операция по залавянето на престъпник. Чак не усети кога свърши – погледна стичащата се струйка от нея. Разбра, че са му потекли лиги. Избърса с опакото на ръката устата си.

Сега се чудеше къде да я скрие. Всъщност да я крие ли? Може и да е жива още. Застана на колене пред нея и опря глава в голите й гърди. А те бяха красиви, боже господи, какви гърди. Сърцето й тупаше със спокоен тон, напяваше детска песенчица. Ру се усмихна – няма нужда да се престарава и да я закопава някъде.

Метна я на гръб като яре и я отнесе на леглото. Погледа я десетина секунди. Стори му се, че е като куклата на някой магазин – бледа и прекрасна. Имаше малък белег над веждата си – вероятно детска травма по време на игра. Косата й бе къдрава, а той допълнително я бе разрошил. Стана му ужасно мила. В него се породиха неизследвани чувства. Беше достатъчно умен да отложи преценяването им за по-късно. Реши, че трябва да се погрижи за нея. Тя бе неговата завоювана кралска територия и сега се нуждаеше повече от всякога от своя крал.

Отиде до банята и взе хавлиената кърпа оттам. Намокри я с ледена вода и се върна. Монти все още кротко спеше. Започна нежно да попива кървавата вадичка от челото й, която се бе стекла вече към дясното й ухо.

След няколко минути Монти се свести – беше бледа, беше й хладно. Разтърка с едно движение раменете си, почти несъзнателно. В началото не го разпозна – полумракът не й бе достатъчен, а и замайването й все още не бе преминало съвсем. Постепенно нахлу в нея яснотата на съзнанието. Започна да оформя в главата си случилото се. Подскочи както беше легнала и понечи да стане за да избяга. Ру бе седнал на леглото до нея и я натисна за рамената да легне обратно и нежно рече:

– Ш-ш-ш-ш! Не мърдай! Тряснах те в главата! Имаш порезна рана от дясно на челото. Сигурно ще ти се завие свят ако станеш, така, че просто не мърдай, лежи си спокойно! Аз ще се погрижа! – продължи да я милва с кърпата по главата.

Монти се успокои и се огледа. Припомняше си къде се намира. Как можа да е толкова глупава и да дойде с този човек тук? На какво е разчитала? Сама не се разбираше. Все се забъркваше в странни истории! Стана й още по хладно. Огледа себе си. Видя, че е гола и изведнъж разбра какво й е направил мръсникът. Дърт, гаден, незадоволен козел! Заболя я. Не, не я заболя вътрешно – свикнала беше с подобни изцепки. Още като ученичка беше свикнала да спи с този или онзи от гимназията. Понякога пияна на купоните я изнасилваха. Точно както сега – в несвяст. Не и пукаше особено обаче. Никога не е забременявала – това беше важно за нея. Иначе щяха да я изхвърлят от къщи скапаните й родители – ретро еснафи от динозавърската епоха. Болеше я друго. Тя опипа с ръка вулвата си. После я погледна – кръв нямаше, слава богу! Отзад също. Имаше само от неговата гнусна слуз. Като на гол охлюв. Внезапно й прилоша. Не можа да се удържи, наведе се встрани от леглото и повърна на пода, току до неговите крака. Ру я гледаше с внимание. Държа й челото докато повръща. Тя му блъсна ръката, но той настояваше. За него не бе от значение нито оповръщаните му крака, нито грозната сцена. От значение беше тя – кралицата. Неговата завоювана кралица и бе готов на всичко, за да я задържи. Монти спря да повръща и се тръшна на леглото отново. Дишаше тежко. В очите й имаше сълзи от напъването. Ру избърса с кърпата челото й. Избърса остатъците от повръщано от устата й, а тя не му се противеше. Мълчеше и дишаше тежко.

Мотелът беше потънал в тишина. Не се чуваше дори бърборенето на телевизора на управителя. Той сигурно спеше. Само отвън на паргинга виеше някаква аларма на скапана кола, а в далечината се чуваше злостен лай на куче, което се бе раздразнило от алармата. В стаята като лепнещ сън цареше полумрак. Изпод рехавите щори надничаха неоновите отблясъци на рекламите на отсрещната сграда. Премигваха остро, сякаш й се хилеха злощастно за преживяното. Как нямаше сега някоя бутилка подръка, да я запрати с целия бяс на гнева си и да ги счупи! Монти Погледна Ру:

– Ти си извратеняк! Нещастен, гаден извратеняк! Хубаво ли ти беше? – тя дишаше тежко и учестено.

– Да, скъпа!

– Не ме наричай скъпа, копеле!

– Хубаво ми беше, скъпа! – като учител на ученичка повтори той. Галеше я по главата като болно дете.

– Не можеш да го вдигаш, нали? Не можеш!

– Напротив, скъпа, мога!

– Признай си – не можеш да го вдигнеш, ако не изнасилиш! – искаше да бъде бясна, да рита, да хапе, искаше да го обижда, да го унищожи със злост и с ненавистта си.

– Не, скъпа, мога, просто така ми е по-добре! – той се усмихна гальовно. В него обаче напираше неизбълвана ярост. Едвам я сдържаше между зъбите си. Прииска му се да й отхапе зърното…Само още малко да го предизвика и…

– Ти си един загубеняк! Лузър! Лу-у-у-з-ъ-ъ-ъ-р! Да не те е изнасилвала майка ти като малък!

Ру грабна възглавницата изпод главата й и започна да я души. По ръцете вените му набъбнаха, опънаха се като жици на далекопровод. Монти започна да вика, но писъците й бяха приглушени от възглавницата и викането излезе като глух ропот. Вкопчи се в ръцете му и започна да го дере като котка. Ру реши, че това е достатъчно за урок и отпусна хватката. Успокои се. Надяна пак благовидната маска. Върна се старият търпелив учител. Монти отхвърли силно възглавницата от лицето си. Изправи се на лакти с намерение да се защитава, ако отново я нападне.

– Недей така, скъпа! Не ме ядосвай! Виждаш ли какво ме караш да ти правя! – рече Ру мило и протегна ръка да я погали. Монти тръсна настрани главата си.

Беше отново възбуден. Всяко нейно движение, всяка съпротива го възбуждаше. Прекрасното й лице бе най-бленуваното нещо за него в мига, когато върху му се изписваха огорчение, гняв или страх. Неоновите реклами отвън режеха очите му. Щорите изпращаха пулсации към тях като морзова азбука. Това му влияеше като психоатака. Не устоя и се нахвърли върху нея. Затисна ръцете й върху възглавницата. След това разтвори краката й. Монти понечи да се съпротивлява, но той опря ръка в гърлото й. Тя разбра. Всичко започна да разбира…Притихна като парализирана птица. Проникването беше ужасно болезнено, травматично и сухо. Ру извършваше движенията си бавно и напористо. Започна да издава глухи стонове. Очите му се замъглиха. Монти се отпусна. Отпусна се на течението. Реши да затвори очи и да си представи, че просто не е тук.

И преди й се беше случвало. И преди. Спомни си купоните с момчетата. Спомни си луничавия Алекс. Спомни си как цяла година му се натискаше из коридорите, как му духаше в тоалетната, но тъпото копеле така и не я докосна. После завършиха училище, а за нея остана само един годишник на абитуриентите. И снимката на Алекс в него.

След време го срещна в закусвалнята. Тя го обслужи, наля му кафе. Усмихна му се и Алекс я позна, заговориха се. Беше мило. Стоя часове наред в закусвалнята и все по-приятно й ставаше да си говорят. Усети, че я сваля и беше поласкана, след толкова много години той я ухажваше. Не тя, а той. Изчака я до края на смяната й. Тръгнаха към караваната й, за да я изпрати. Всичко бе наред до момента, до който не стигнаха тъмен ъгъл с няколко кофи за боклук. Нямаше жив човек. Алекс внезапно я затисна до стената на сградата, близо до кофите и я изнасили. По същия начин – с ръка на шията. Кой знае защо обаче, тогава й беше хубаво. Потапяше се в спомените си назад Монти и я беше срам от себе си. Как може да й е било хубаво? Алекс я изнасилваше, удари й два големи шамара като пържоли! Болеше я! И въпреки това беше хубаво. Първият оргазъм в живота й.

Сега този психопат правеше същото. Дали щеше да я убие? Със сигурност! При тази мисъл стана нещо странно – Монти още повече се възбуди. Движенията на Ру зачестиха, пенетрациите станаха по-болезнени. Монти не вярваше какво й се случва. Не, не това, че я изнасилваха отново, както в старото време. Не! Не вярваше, че може да й е хубаво… Не вярваше… Не вярваше… Крещеше! Не! Не от болка крещеше! Но крещеше…

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

В стаята беше сумрачно. Също като първия път. Рекламите на отсрещната сграда навираха пуслсациите си по познатия начин в очите. Монти затвори след себе си вратата и се опита да огледа наоколо. Свикваше с полутъмнината. Замисли се. „Идиотка! Какво правиш тук!”. Стана й неудобно. Обърна се обратно и хвана дръжката на вратата. Спря се. Онова нещо в нея бе по-силно. Силно като съдбовно решение, че някой трябва да умре. Не можеше да се владее. От мига, когато й хрумна тази глупост не можа да заспи.

Реши, че Ру отдавна си е тръгнал. Реши да провери дали не е сънувала и затова се върна на местопрестъплението. Бяха изминали десет дни. Десет дни, през които нито веднъж не можа да заспи. Гаджето й я приласкаваше, придърпваше я към себе си всяка нощ, целуваше я с най-нежните целувки, опитваше се да я възбуди. Но тя го отблъскваше. Не му каза за случилото се. Не се обади в полицията.

Единственото нещо което направи бе да обръсне главата си. В знак на някакъв вътрешен траур или протест – сама не разбра откъде дойде това чувство, но знаеше, че бе длъжна да го направи. Къдравата й рижа глава, толкова красива и забавна, осиротя. Слънчевите зайчета, които идваха от прозорците на закусвалнята вече не свиреха на тромпет в косите й. Шефът й я изгони преди два дни. Не я понасяше без коса. Каза й, че е грозно чучело, вампирка и сбъркана вещица. Започна да слага черен грим по очите си. Десет дни, а толкова много се промени. Не забрави и Ру, който в упоение блъскаше между краката й, а кой знае защо, за нея това се оказа не толкова отвратително. Осъзна го на петия ден. Най-чудното беше защо я пусна тогава. Жива и невредима.

Днес тя влизаше отново в мотелската му бърлога. Знаеше, че го няма. Беше си тръгнал. Кой ли престъпник би останал да чака на местопрестъплението. Приближи се и влезе навътре към леглото, искаше да види отблизо мястото, където се бе променила, там, където бе осъзнала какво всъщност й харесва и защо цял живот се държи като скапана курва. И не намираше отговор как така се случи, че точно този отвратителен човек й помогна да разбере коя е. А може би просто го е обичала. Цял живот го е обичала, но не е знаела. Така, както не е знаела, че съществува.

– Обичам те! – прошепна в тъмното тя и приседна на крайчето на леглото.

– Зная скъпа, затова те чакам!

Монти подскочи. Почти се напишка. Огледа се. Гласът му спокоен идваше от големия фотьойл, който сякаш беше част от някаква бутафорна пиеса за Дракула. Монти разбра. Отпусна се и отново седна на крайчето на леглото.

– Ти не можеш без мен!…Аз съм твоята зависимост!

Реклами

Действия

Information

One response

22 07 2014
Youtube.com

There’s certainly a great deal to know about this topic.
I love all of the points you made.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: