ПЕТ ПОУЧИТЕЛНИ КАТАЛУНСКИ СОНЕТА

2 09 2010

(първо пусни клипчето и почни да четеш!)

ПРОЛОГ

Хляб във джоба за изпът е спастрен –
Каталунията цяла ще избродя.
Под прозорец с люляк неподкастрен
Ще се спра за няколко мелодии:

І. ПЕСЕН ПЪРВА. За скъперничеството на Исабела и Кордеро де Ла Таранкон

Тъй реши Бог да бъде и ето –
призова на отчет Исабела.
Сякаш захар стопена в кафето
стана донята пищно-дебела.

От небето надзърнала тайно
да нагледа за малко парите –
проклетисвала с думи незнайни
на сина Хуанито момите.

Че красиви били, но и долни,
Исабела във туй уверена,
се решила чрез сили подмолни
да накаже рояка сирени.

Тя изпратила гръм от небето
и се пръснал съндъкът с парите.
За нещастие тоз час момчето
бе презряно от три Кармелити.

Със ръцете на кръста доволна
възмезди Исабела отгоре.
Ала тутакси легнала болна –
за парите скръбта я събори.

ІІ. ПЕСЕН ВТОРА. За любимата на Николас Олмедо

С твойта флейта, момко, омагьосан
спи градът и приказки сънува.
Ала аз изтръпнала от блян и боса
на балкона цяла нощ будувам.

Миналата сряда с тебе в хана
любихме се скришно. Очевидно
тази вечер друга във капана
чакаш, за да падне най-обидно.

На балкона си тя сигур днес ликува.
На балкона ми аз боса сълзи лея.
Но все някога и теб ще надхитруват –
ще оженят най-накрая и злодея.

ІІІ. ПЕСЕН ТРЕТА. За порока в рода Монте де Виля

Бе надвил Ампаро срамен грях –
торта с две кила сметана
и се угои, та даже Господ в смях
чу продънената скъпа вана.

Тя живя да има две неща:
злато – да се купят два квартала
и една незадомена дъщеря,
тя за злато също би се дала.

Странен плясък на перната твар
бе смъртта й. С удар покосена
Черната Ампаро – стар лихвар
тръгна към безкрайната Вселена.

ІV. ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА. За дядо и внук от рода Лупе

Старо вино днес ще ни попее
от далечното село Ла Сагра.
То в душите огън ще налее –
носовете ни да бъдат с нова багра.

Внук роди му се на Дамян Лупе.
„Чиста кръв!” – не спира да се пъчи.
То личи си – неговото дупе
и характерът му дядов. Ще се мъчи!

Щом порастне фустите ще дърпа
(фуста ли е, знае се, е щедра!).
Ще изнудва с везаната кърпа
Исабелиния татко Педро.

В страх извиват мелези бездомни,
набедени уж за телешко горещо.
Ала баламата ял от него помни –
дупето на Лупе е насреща.

Старо вино вените ще сгрее,
старо вино от село Ла Сагра.
Внучето на Дамян Лупе пее,
Дамян Лупе вие от подагра.

V. ПЕСЕН ПЕТА. За пиянството на един Муньес

Еухенио Муньес припряно
се ожени за доня Елвира
и без нея е копче съдрано,
щом погълне той повечко бира.

Ала дяволът адски натири
Зла муха във ухото космато –
Че почтената доня Елвира
няма мъж, а гадина рогата.

Чичо Муньес да дебне не спира –
ще мъсти на мерзавеца ньеден.
Той вербува шпиони със бира,
и нахъсва ги с херес най-меден!

Тъй без време подпийнал доволно
се завръща във блудната къща,
но сърцето му още е болно,
а стомахът зове да повръща.

Та залитнал бай Муньес на прага
сякаш дърпа го цяла дузина
и рекъл на съпругата драга:
„Мен рогата ми пречат да мина!”.

ЕПИЛОГ

Бяла е нощта – луната плаче.
Път ще гоним с моята китара.
Цяла Каталуния във здрача
се сбогува. Чака ни Навара.

Реклами

Действия

Information

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: