СКИТНИК ПО ПЪТЯ. ЛУДИЯТ ФРАНЦУЗИН

10 08 2010

на Ж.Ф.
14.12.1922 – 22.11.1959
 

Пътувах
с нежните си вопли
към друга география зелена.
Изгрявах с навиците голи,
залязвах с тяло изранено.

Посочвах
мислите си земни
на всеки Менелай и Агамемнон.
Допуснах чуждото мъчение,
пропуснах своето Обемно.

Изменях
стръмните посоки
на гладното си съществуване.
Докоснех ли се до високото
отново тръпнех за пътуване.

Изгарях
псевдоиреалното.
Възторгвах всичко поругавано.
Изпях тирада за фаталното,
за странното Неизучавано.

Дориана

Реклами

Действия

Information

3 коментара

26 08 2010
ГФСтоилов

А после…
останах като искра от светлината
във спомените на един,
може би двамина,
които за мен ще си спомнят,
така както помни дима и комина…

26 08 2010
doriana

Запомнях
писъци могъщи
от разрушените забрани.
Събарях покриви на къщи,
градих капища обругани…
🙂

26 08 2010
ГФСтоилов

Запомнях
на тишината писъците най-могъщи.
И на светлината
спомените, отминали – порутени
като покривите на тъжни къщи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: