ДА ЧУЕШ СЕБЕ СИ

9 08 2010

 

Самотата е топка.

Гладка. И ожулено коляно.

Поднесете нар на котката,

заплетете душата в забрани.

Изнесете на топло коричката

и трошиците хлебни за птиците.

Забравете за кратко очите си

и словото си

отвъд пределите!

Забравете за себе си – клетите

и низвергнати шумове, стонове,

разпнати в ушите на Бога!

Забравете се!

Самотата е кротка и сладка –

болка от някога. Лято

И слана от набъбваща есен.

Тя е ъглеста топка.

Тя е гостенин в ада калесан

Реклами

Действия

Information

2 коментара

26 08 2010
doriana

🙂
Хубави стихове! Вероятният отговор на моите, постнати по-горе…

26 08 2010
ГФСтоилов

La Soledad…

Някой чувал ли е, че звездите нощем винаги плачат,
че вечно тъгуват, щом с тишината пристигнал е здрача.

Някой видял ли е, че вълните под луната тежко въздишат,
че се вълнуват – и от болка дълбините спират даже да дишат.

Някой разбрал ли е, че са по тежки от камък на човека сълзите,
че мечтите покрити са с мрак, който погребва всяка светлина във очите.

И някой дали ще узнае, че едно сърце край брега със болка се свива,
че от студ то страда и тихо ридае, кървящо изгаря, а после угасва и просто умира…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: