ОТЛИВЪТ(КОГАТО ИДВА ЛУНАТА)

6 08 2010
Брегът е малък като нота,
а тялото ти краткотрайно
върху плещите му изопнато
е сякаш риболовна мрежа
за смешните му малки тайни.
 
 
Усещаш мириса на диво,
загубваш ме като начало.
Дали „рапан” е нещо живо
или от магмата остатък
е архаично грозно тяло?
 
 
Дали?…О, богове, но ето –
чудовищните миди хрускат.
Стаило клисав дъх морето
с умрели нимфи и горгони
брега то бърза да напуска.
 
 
Тя идва като нощен кораб.
Забива котва в плитчините,
на палубата няма хора,
но мъртвите тела събира,
оплита куки във косите.
Реклами

Действия

Information

3 коментара

26 08 2010
ГФСтоилов

Не е толкова трудно – уловени отражения от два паралелни свята, който и Вие също добре умеете да пресъздавате… с думи.

26 08 2010
doriana

И писател, но и поет?
🙂

25 08 2010
ГФСтоилов

Ехти викът на Луната,
нарушил на звездите покоя.
Ехти с могъща буря водата,
раздрана от на вятъра воя.

Ехти зовът на съдбата,
отнесъл като стихия един беден моряк.
Ехти и викът на вълната,
разбила се с грохот във каменен бряг.

Шепти сега гласът на тъгата,
преплела се в ехо над смълчаните вече вълни.
Ехти там само плачът на жената,
безумно зовяща своя изчезнал в морето любим…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s




%d блогъра харесват това: